конче

конче (български)

конче ±

ед.ч.		кон·че
	членувано	кон·че·то
мн.ч.		кон·че·та
	членувано	кон·че·та·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип

1. Невръстен кон.
2. Умалително за „кон“.

Превод

английски: foal арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Fohlen (de); Pferdchen (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Надсловия

кон

Подсловия

жребче