конфекция
Облик
конфекция (български)
ед.ч. | кон·фек·ция | |
---|---|---|
членувано | кон·фек·ци·я·та | |
мн.ч. | кон·фек·ции | |
членувано | кон·фек·ци·и·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
готово, масово произвеждано облекло
Етимология
фр. confection от лат. confectio „приготвяне“; от лат. conficere „произвеждам“
С широкото изместване на правеното от шивач по поръчка облекло от конфекцията самата дума се употребява рядко в разговорния език.
Фразеологични изрази
Превод
|
|