контролен
контролен (български)
| ед. ч. | м. р. | кон·т·ро·лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | кон·т·рол·ния | ||
| пълен член | кон·т·рол·ни·ят | ||
| ж. р. | кон·т·рол·на | ||
| членувано | кон·т·рол·на·та | ||
| ср. р. | кон·т·рол·но | ||
| членувано | кон·т·рол·но·то | ||
| мн. ч. | кон·т·рол·ни | ||
| членувано | кон·т·рол·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Който служи за контрол или упражнява контрол.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|