константен
константен (български)
| ед. ч. | м. р. | кон·с·тан·тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | кон·с·тан·т·ния | ||
| пълен член | кон·с·тан·т·ни·ят | ||
| ж. р. | кон·с·тан·т·на | ||
| членувано | кон·с·тан·т·на·та | ||
| ср. р. | кон·с·тан·т·но | ||
| членувано | кон·с·тан·т·но·то | ||
| мн. ч. | кон·с·тан·т·ни | ||
| членувано | кон·с·тан·т·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Постоянен, непроменящ се.
Пример - тази величина е константа; да приемем, че храната е константа, а населението е динамично.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
постоянен, неизменен, неизменяем, непроменяем, еднакъв, траен, установен, твърд
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|