консонанс

консонанс (български)

консонанс ±

ед.ч.		кон·со·нанс
	непълен член	кон·со·нан·са
	пълен член	кон·со·нан·сът
мн.ч.		кон·со·нан·си
	членувано	кон·со·нан·си·те
бройна форма		кон·со·нан·са
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

В литературата: Повторение на една и съща съгласна 2 или повече пъти в кратка последователност.

Превод

английски: consonance арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: консонанс словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

съзвучие, благозвучие, хармония, акорд, асонанс