коноп

коноп (български)

коноп ±

ед.ч.		ко·ноп
	непълен член	ко·но·па
	пълен член	ко·но·път
мн.ч.		ко·но·пи
	членувано	ко·но·пи·те
бройна форма		ко·но·па
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Бот. Cannabis sativa.

Етимология

ст.-бълг. коноплıа cannabis (Кормч.: Уст., Яр.). Праслав.

Превод

английски: hemp (en) гръцки: κάνναβη (el) испански: cáñamo (es) италиански: саnарa (it) литовски: kanapės (lt) немски: der Hanf (de) полски: kоnор (pl) румънски: сânерă (ro)

руски: конопля (ru) словашки: kоnоре (sk) словенски: konoplja (sl) сръбски: конопља (sr) турски: kenevir (tr) унгарски: конопля (hu) френски: chanvre (fr) хърватски: konoplja (hr) чешки: kоnорě (cs)

Производни думи

конопен

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.