конвоирам
конвоирам (български)
| Сегашно време | кон·во·и·рам |
|---|---|
| Мин. св. време | кон·во·и·рах |
| Мин. несв. време | кон·во·и·рах |
| Повел. наклонение | кон·во·и·рай |
| Мин. страд. причастие | кон·во·и·ран |
| Мин. деят. св. причастие | кон·во·и·рал |
| Мин. деят. несв. причастие | кон·во·и·рал |
| Сегашно деят. причастие | кон·во·и·ращ |
| Деепричастие | кон·во·и·рай·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
Глагол, тип 186, несвършен вид
(класификация — преходен)
- Придружавам, съпровождам като конвой
Етимология
От френски convoyer.
Фразеологични изрази
Други думи
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Превод
|