конвенционализъм
Облик
конвенционализъм (български)
ед.ч. | кон·вен·ци·о·на·ли·зъм | |
---|---|---|
непълен член | кон·вен·ци·о·на·лиз·ма | |
пълен член | кон·вен·ци·о·на·лиз·мът | |
мн.ч. | кон·вен·ци·о·на·лиз·ми | |
членувано | кон·вен·ци·о·на·лиз·ми·те | |
бройна форма | кон·вен·ци·о·на·ли·зъ·ма | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Философско течение, според което познанието не е отражение на обективния свят, а целесъобразно съгласие между учените относно понятията, дефинициите, аксиомите и т.н. Основание на конвенционализма е възможността да се използват различни теоретични средства за изследване на реалността. Счита се, че различните научни теории, отнасящи се до определен обект, не са взаимно изключващи се, а го описват от различни страни.Конвенционализмът не изиква учените да са съгласни помежду си по отноишение на същността на нещата, а само по отношение на базовите понятия, т.е. да говорят не един език; да се разбират помежду си.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|