компромис
Облик
компромис (български)
ед.ч. | ком·п·ро·мис | |
---|---|---|
непълен член | ком·п·ро·ми·са | |
пълен член | ком·п·ро·ми·сът | |
мн.ч. | ком·п·ро·ми·си | |
членувано | ком·п·ро·ми·си·те | |
бройна форма | ком·п·ро·ми·са | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Ограничаване на своята лична свобода и пространство за сметка на съответната страна, произхождаща от семейната, служебно-трудовата и обществената среда, без да се търсят и очакват дивиденти за това.
Етимология
Думата е с латински произход и първоначалното ѝ значение било „давам взаимно съгласие, че ще се придържам към решението на помирител“.
Фразеологични изрази
- Човек на компромиса. Лице, което се отличава със сговорчивост и отстъпчивост.
Превод
|
|
Синоними
- отстъпка, взаимна отстъпка, разбирателство, помирение
- спогодба, споразумение
- отстъпление, безпринципност