компания
компания (български)
| ед.ч. | ком·па·ния | |
|---|---|---|
| членувано | ком·па·ни·я·та | |
| мн.ч. | ком·па·нии | |
| членувано | ком·па·ни·и·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
- Търговско предприятие, търговско дружество.
- Близко обкръжение, приятелски кръг, обикновено за развлечение. [1]
Етимология
Засвидетелствана в българския език още от 1806 г. (вж. „Неделник“ на Софроний Врачански). Навлязла през руската компания, но произлиза от френската compagnie. Тя на свой ред е от старофренската compaignie, която е имала значения на: 1. Състояние на пребиваване/общение с други лица; 2. Рицарска дружина; 3. Лице, с което се извършва полово сношение като част от изневяра.
За старофренската са описани две възможности за произхода ѝ: 1. От compagne, от простонароднолатинската compania, от къснолатинската compāniō, съставена от con- („съ“) + pānis („хляб“) + наставката -iō, служеща за образуване на умозрителни съществителни имена, т.е„ буквално означава „съхлебник“, „сътрапезник“, но има значение на „придружител“. На свой ред представлява калка на първозападногерманската *gahlaibō със значения на „другар, придружител“. 2. От compain и настваката -ie, служеща за образуване на женскородови съществителни имена, често умозрителни. От своя страна, compain е изписване другояче на compaing, което е ед.ч. в именителен падеж на старофренската compaignon.
Фразеологични изрази
Превод
|
Синоними