комитаджия
Облик
комитаджия (български)
ед.ч. | ко·ми·та·джия | |
---|---|---|
непълен член | ко·ми·та·джи·я·та | |
пълен член | ко·ми·та·джи·я·та | |
мн.ч. | ко·ми·та·джии | |
членувано | ко·ми·та·джи·и·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 39
- простонар. Комита, участник в българското революционно движение през турското робство.
Етимология
От тур. komitacı.
Фразеологични изрази
Превод
|
|