комат
Облик
комат (български)
ед.ч. | ко·мат | |
---|---|---|
непълен член | ко·ма·та | |
пълен член | ко·ма·тът | |
мн.ч. | ко·ма·ти | |
членувано | ко·ма·ти·те | |
бройна форма | ко·ма·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Къс хляб, обикновено голям.
Етимология
ср.-бълг. коматъ „къс сукно, сапун, парче земя и др.“ (ХV в.) от нгр. κομμάτι „парче, къс“ < умал. от стгр. κόμμα „къс, парче“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|