колиба

колиба (български)

колиба ±

ед.ч.		ко·ли·ба
	членувано	ко·ли·ба·та
мн.ч.		ко·ли·би
	членувано	ко·ли·би·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Етимология

старобълг. колиба (Патр. Евтимий). Среща се в южнославянските езици и в полски (сръб. колиба, хърв., словен. koliba, пол. koliba, koleba), докато в другите западнославянски и в източнославянските езици се среща синонимен вариант *xalupa: укр. халупа, чеш., словаш. сhаluра, пол., горнолуж., долнолуж. сhаłuра. Двата варианта заедно със старогр. καλύβη, κоλύβη „колиба“ възлизат към древния, не-ИЕ език от Балканския полуостров.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• шатра, хижа, барака, бордей, къщурка
• виличка, заслон
• къщичка, стаичка