козунак
Облик
козунак (български)
ед.ч. | ко·зу·нак | |
---|---|---|
непълен член | ко·зу·на·ка | |
пълен член | ко·зу·на·кът | |
мн.ч. | ко·зу·на·ци | |
членувано | ко·зу·на·ци·те | |
бройна форма | ко·зу·на·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
- Сладък хляб (с ядки, стафиди и под.), който се пече най-често за Великден.
Етимология
От гръцки ϰοσωνάϰι (kosonáki), умалително от ϰοσώνα (kosóna, "кукла") (Cihac, II, 652; Scriban), заради формата, която понякога се придава на тези хлябове