коза
коза (български)
ед.ч. | ко·за | |
---|---|---|
членувано | ко·за·та | |
мн.ч. | ко·зи | |
членувано | ко·зи·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Capra aegagrus hircus
Етимология
ст.-бълг. коза αἴξ (Супр.). Праслав. *koza (< *kog^ho-), без сигурни съответствия в други езици. Обикновено се сравнява с герм. *hōkīna- „козле“: ст.-англ. hæсеn, ср.-д.-нем. hôken, хол. hoekijn, и с група герм. думи, означаващи „плащ, горна дреха“: ст.-сканд. hekla „плащ с качулка“, гот. hakuls, англо-сакс. hасеlе/hæcele, англ. hackle (но герм. думи не показват за какъв материал става дума: козина или плат!). Герм. *hōkīna- може да съдържа умал. наставка -kīn, което я изключва от сравнението. Друг вероятни кандидати за сравнение са алб. kedhi „козле“, ст.-инд. chāgaḥ „козел“, осет. сæгъ [säɣ] „коза“, както и друга обширна група от думи: лит. ožys „козел“, ožinis „кози“, ст.-прус. wosee „козел“, ст.-бълг. азьно „козина“, ст.-инд. aja-, перс. azg „козел“, алб. dhi „коза“, ст.-гр. αἴξ, -γός, арм. aic „коза“, авест. izaēna- „кожен“. Вариантите *kog^ho-/*ogo-/*skōgo-/*k^ogo-/*aig^o- показват по-скоро, че тази лексема не е от ИЕ произход. Извеждането от ИЕ *(s)keg-ilo-s (ст.-бълг. козьлъ) или *(s)kegos (ст.-бълг. коза) с хипотетично значение *„скокльо“ (Вл. Георгиев, БЕР-ІІ: 524) са илюзорни.
Фразеологични изрази
Превод
|
|