козел

от Уикиречник
Направо към: навигация, търсене

козел (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

Мъжка коза.

Етимология

старобълг. козьлъ χίμαρος (Син. тр., Супр., Слепч. ап.), козелъ (Ман. хр.), от коза със старинен суф. -ьлъ. Сравни интересната дума ст.-бълг. козьлогласованиє „трагическа случка, печална сцена“ (Григ. Наз. ХІ в., Слепч. ап.), буквален превод на гр. τραγωδία от τραγος „козел“.

Фразеологични изрази

Превод

  • албански:
  • английски:
  • арабски:
  • арменски:
  • африкаанс:
  • баски:
  • белоруски:
  • бретонски:
  • виетнамски:
  • грузински:
  • гръцки:
  • датски:
  • есперанто:
  • естонски:
  • иврит:
  • индонезийски:
  • интерлингва:
  • ирландски:
  • исландски:
  • испански:
  • италиански:
  • каталонски:
  • китайски:
  • корейски:
  • корнийски:
  • латвийски:
  • латински:
  • литовски:
  • люксембургски:
  • малайски:
  • маори:
  • немски:
  • норвежки:
  • персийски:
  • полски: kozioł (→ pl)
  • португалски:
  • румънски:
  • руски: козёл (→ ru)
  • самоански:
  • сингалски:
  • словашки: kozel (→ sk)
  • словенски: kozel (→ sl)
  • сръбски: козао (→ sr)
  • тагалог:
  • тайландски:
  • турски:
  • украински: козел (→ uk)
  • унгарски:
  • урду:
  • фински:
  • френски:
  • фрисийски:
  • хавайски:
  • хинди:
  • холандски:
  • хърватски: kozel (→ hr)
  • чешки: kozel (→ cs)
  • шведски:
  • шотландски:
  • японски:

Синоними

Сродни думи

Производни думи

козел (български)

, неосновна форма

Вид

Oсновна форма

козя