Направо към съдържанието

книга

От Уикиречник

книга (български)

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

  1. Сбор от хартиени странници подвързани и оформени като едно цяло.
  2. Литературно или научно произведение отпечатано върху хартиени листи Пример: Вчера прочетох книгата на Димитър Талев "Железния светилник"

Етимология

старобълг. кънигы „букви, книга, нещо написано“ (Зогр., Мар., Асем., Син. пс., Супр.). Праслав. *kъňigy (pl.tantum) „книга, буква, писмо, азбука“, унг. könyv „книга“, зап-осет. кинугæ „книга, рисунка“ са от тюркобълг. *küňig, срв. ст.-уйг. küin „свитък“, küin bitig „книга“ (букв. „свитък-писмо“), мандж. g`owanse „книга, свитък“ (~гьоан-дзи), джурджен. kiuen-tsi „копринена тъкан“ < кит. 卷 (kwén) „свитък“. Заета от волжко-бълг. *küniv (> старочув. кӳнĕ „везба“, кӳнчĕк „везба на женска риза с форма на розетка“) в морд. конëв [koňov] „хартия“. Асир. kunukku, армен. kənik` „печат“ нямат никакво отношение към *kъňigy „книга“, тъй като книгопечатането се появява в Европа едва през ХV в. Вероятният развой на значението е „свитък (с калиграфска украса)“ > „украса или надпис на различен носител“/„рисунка, везба“ > „писмен знак, писмо, буква“.

Фразеологични изрази

"една книга не е прочел"/знач."неук"/; "книга не отваря" /знач. "не учи"/; "прибирай си книжата и изчезвай" /знач. "вземи си документите (учебниците, бумагите)и се махай"/; "Прочетох една много интересна книга.", "Обичам тази книга.", "Чела ли си тази книга?", "Това е една известна книга."

Превод

Синоними

Сродни думи

книжка, книжовник, книжарница, книговезница, книжен,книжар и др.

Производни думи

Руски

Съществително име, женски род

кни́га

  1. книга