книга
 |
Уикипедия разполага със статия на тема книга. |
| ед.ч. | кни·га | |
|---|---|---|
| членувано | кни·га·та | |
| мн.ч. | кни·ги | |
| членувано | кни·ги·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
кнѝга
- Печатно (или старинно ръкописно) произведение с различен брой листове, подшити или подвързани заедно. Вчера прочетох книгата на Димитър Талев „Железният светилник“.[1]
- Литературно или научно съчинение, оформено като такова печатно произведение.
- Само ед. Разш. Книж. Ритор. Съвкупност от писмени паметници (ръкописни и печатни произведения) на един народ, на една епоха или от определен жанр (обикн. от по-стара епоха).
- Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Голяма тетрадка, използвана в учреждения, търговски заведения и др. за вписване на наредби, различни сведения и пол.
- Обикн. в съчет.: Учебни (школски) книги. Остар. и диал. Учебници.
- Остар. и диал. Хартия.
- Диал. Писмо.
- Остар. и диал. Писмен документ.
- Само ед. Прен. Остар. и диал. Учение, наука.
- Остар. и диал. Банкнота.
- Само мн. Остар. и диал. Карти за игра.
- Анат. Трети дял на стомаха у преживни животни.
Етимология
старобълг. кънигы „букви, книга, нещо написано“ (Зогр., Мар., Асем., Син. пс., Супр.). Праслав. *kъňigy (pl.tantum) „книга, буква, писмо, азбука“, унг. könyv „книга“, зап-осет. кинугæ „книга, рисунка“ са от тюркобълг. *küňig, срв. ст.-уйг. küin „свитък“, küin bitig „книга“ (букв. „свитък-писмо“), мандж. g`owanse „книга, свитък“ (~гьоан-дзи), джурджен. kiuen-tsi „копринена тъкан“ < кит. 卷 (kwén) „свитък“. Заета от волжко-бълг. *küniv (> старочув. кӳнĕ „везба“, кӳнчĕк „везба на женска риза с форма на розетка“) в морд. конëв [koňov] „хартия“. Асир. kunukku, армен. kənik` „печат“ нямат никакво отношение към *kъňigy „книга“, тъй като книгопечатането се появява в Европа едва през ХV в. Вероятният развой на значението е „свитък (с калиграфска украса)“ > „украса или надпис на различен носител“/„рисунка, везба“ > „писмен знак, писмо, буква“.
Изговор
{{{ИЗГОВОР}}}
Фразеологични изрази
"една книга не е прочел"/знач."неук"/; "книга не отваря" /знач. "не учи"/; "прибирай си книжата и изчезвай" /знач. "вземи си документите (учебниците, бумагите) и се махай"/; "Прочетох една много интересна книга.", "Обичам тази книга.", "Чела ли си тази книга?", "Това е една известна книга."
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
книжка, книжовник, книжарница, книговезница, книжен, книжар и др.
Производни думи
Надсловия
{{{НАДСЛОВИЯ}}}
Подсловия
{{{ПОДСЛОВИЯ}}}
Източници
{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}
Други
Анаграми Гинка
Руски
Съществително име, женски род
кни́га
- книга