книга

книга (български)

Уикипедия разполага със статия на тема книга.

книга ±
ед.ч.		кни·га
ед.ч.	членувано	кни·га·та
мн.ч.		кни·ги
мн.ч.	членувано	кни·ги·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

кнѝга

Печатно (или старинно ръкописно) произведение с различен брой листове, подшити или подвързани заедно. Вчера прочетох книгата на Димитър Талев „Железният светилник“.^[1]
Литературно или научно съчинение, оформено като такова печатно произведение.
Само ед. Разш. Книж. Ритор. Съвкупност от писмени паметници (ръкописни и печатни произведения) на един народ, на една епоха или от определен жанр (обикн. от по-стара епоха).
Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Голяма тетрадка, използвана в учреждения, търговски заведения и др. за вписване на наредби, различни сведения и пол.
Обикн. в съчет.: Учебни (школски) книги. Остар. и диал. Учебници.
Остар. и диал. Хартия.
Диал. Писмо.
Остар. и диал. Писмен документ.
Само ед. Прен. Остар. и диал. Учение, наука.
Остар. и диал. Банкнота.
Само мн. Остар. и диал. Карти за игра.
Анат. Трети дял на стомаха у преживни животни.

Етимология

старобълг. кънигы „букви, книга, нещо написано“ (Зогр., Мар., Асем., Син. пс., Супр.). Праслав. *kъňigy (pl.tantum) „книга, буква, писмо, азбука“, унг. könyv „книга“, зап-осет. кинугæ „книга, рисунка“ са от тюркобълг. *küňig, срв. ст.-уйг. küin „свитък“, küin bitig „книга“ (букв. „свитък-писмо“), мандж. g`owanse „книга, свитък“ (~гьоан-дзи), джурджен. kiuen-tsi „копринена тъкан“ < кит. 卷 (kwén) „свитък“. Заета от волжко-бълг. *küniv (> старочув. кӳнĕ „везба“, кӳнчĕк „везба на женска риза с форма на розетка“) в морд. конëв [koňov] „хартия“. Асир. kunukku, армен. kənik` „печат“ нямат никакво отношение към *kъňigy „книга“, тъй като книгопечатането се появява в Европа едва през ХV в. Вероятният развой на значението е „свитък (с калиграфска украса)“ > „украса или надпис на различен носител“/„рисунка, везба“ > „писмен знак, писмо, буква“.

Фразеологични изрази

"една книга не е прочел"/знач."неук"/; "книга не отваря" /знач. "не учи"/; "прибирай си книжата и изчезвай" /знач. "вземи си документите (учебниците, бумагите) и се махай"/; "Прочетох една много интересна книга.", "Обичам тази книга.", "Чела ли си тази книга?", "Това е една известна книга."

Превод

английски: book^(en)
арабски: كِتَاب‎^(ar)
арменски: գիրք^(hy)
африканс: boek^(af)
белоруски: кніга^(be)
гръцки: βιβλίο^(el)
датски: bog^(da)
есперанто: libro^(eo)
естонски: raamat^(et)
иврит: ספר^(hr)
индонезийски: buku^(id)
ирландски: leabhar^(ga)
исландски: bók^(is)
испански: libro^(es)
италиански: libro^(it)
китайски: 書^(zh)
корейски: 책^(ko)
латвийски: grāmata^(lv)
латински: liber^(la)
литовски: knyga^(lt)

немски: Buch^(de)
норвежки: bok^(no)
персийски: کتاب^(fa)
полски: książka^(pl)
португалски: livro^(pt)
румънски: carte^(ro)
руски: книга^(ru)
словашки: kniha^(sk)
словенски: knjiga^(sl)
сръбски: књига^(sr)
тайландски: หนังสือ^(th)
турски: kitap^(tr)
унгарски: könyv^(hu)
фински: kirja^(fi)
френски: livre^(fr)
холандски: boek^(nl)
хърватски: knjiga^(hr)
чешки: kniha^(cs)
шведски: bok^(sv)
японски: 本^(ja) (hon)

Синоними

Сродни думи

книжка, книжовник, книжарница, книговезница, книжен, книжар и др.

Производни думи

Анаграми Гинка

Руски

Съществително име, женски род

кни́га

книга

↑ книга в РБЕ на ИБЕ

[1] книга в РБЕ на ИБЕ

[1]