книга
книга (български)
ед.ч. | кни·га | |
---|---|---|
членувано | кни·га·та | |
мн.ч. | кни·ги | |
членувано | кни·ги·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Сбор от хартиени странници подвързани и оформени като едно цяло.
- Литературно или научно произведение отпечатано върху хартиени листи Пример: Вчера прочетох книгата на Димитър Талев "Железния светилник"
Етимология
старобълг. кънигы „букви, книга, нещо написано“ (Зогр., Мар., Асем., Син. пс., Супр.). Праслав. *kъňigy (pl.tantum) „книга, буква, писмо, азбука“, унг. könyv „книга“, зап-осет. кинугæ „книга, рисунка“ са от тюркобълг. *küňig, срв. ст.-уйг. küin „свитък“, küin bitig „книга“ (букв. „свитък-писмо“), мандж. g`owanse „книга, свитък“ (~гьоан-дзи), джурджен. kiuen-tsi „копринена тъкан“ < кит. 卷 (kwén) „свитък“. Заета от волжко-бълг. *küniv (> старочув. кӳнĕ „везба“, кӳнчĕк „везба на женска риза с форма на розетка“) в морд. конëв [koňov] „хартия“. Асир. kunukku, армен. kənik` „печат“ нямат никакво отношение към *kъňigy „книга“, тъй като книгопечатането се появява в Европа едва през ХV в. Вероятният развой на значението е „свитък (с калиграфска украса)“ > „украса или надпис на различен носител“/„рисунка, везба“ > „писмен знак, писмо, буква“.
Фразеологични изрази
"една книга не е прочел"/знач."неук"/; "книга не отваря" /знач. "не учи"/; "прибирай си книжата и изчезвай" /знач. "вземи си документите (учебниците, бумагите)и се махай"/; "Прочетох една много интересна книга.", "Обичам тази книга.", "Чела ли си тази книга?", "Това е една известна книга."
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
книжка, книжовник, книжарница, книговезница, книжен,книжар и др.
Производни думи
Руски
Съществително име, женски род
кни́га
- книга