кмет

кмет (български)

кмет ±
ед.ч.		кмет
	непълен член	кме·та
	пълен член	кме·тът
мн.ч.		кме·то·ве
мн.ч.	членувано	кме·то·ве·те
бройна форма		кме·та
звателна форма		кме·те

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

Глава на селска или градска община.

Етимология

кметь (Троян. дам., 17 в.). Сродни форми: сърбохърв. кмет „уважаван селянин“, стар. „дворянин, васал“, „съдебен заседател“ (Ч. Гора), „селянин-изполичар“ (Босна), хърв. hmet, словен. kmet „селянин“, чеш. kmet „селянин, старец, член на селски съд“, слов. kmеť „мъдър старец“, пол. kmieć „селянин, земеделец“. Лит. kumetis, стпрус. kumetis „селянин“, рум. cumăt, мн.ч. cumeţi „помощник на кмет“ са заети от праслав. *kъmetь, а то от своя страна е заето от облик, който продължава нар.-лат. *cumetem вин.п. от клас.-лат. соmеs, род.п. соmitis „спътник, другар, лице от свита“, дало итал. conte, фр., пров. comte, исп., катал., порт. conde „граф, благородник“. Титлата е разпространена в ПБЦ и ВБЦ под формата комис.

Фразеологични изрази

Превод

албански: ^(sq)
английски: ^(en)
арабски: ^(ar)
арменски: ^(hy)
африкаанс: ^(af)
баски: ^(eu)
белоруски: ^(be)
бретонски: ^(br)
виетнамски: ^(vi)
грузински: ^(ka)
гръцки: ^(el)
датски: ^(da)
есперанто: ^(eo)
естонски: ^(et)
иврит: ^(he)
индонезийски: ^(id)
интерлингва: ^(ia)
ирландски: ^(ga)
исландски: ^(is)
испански: ^(es)
италиански: ^(it)
каталонски: ^(ca)
китайски: ^(zh)
корейски: ^(ko)
корнийски: ^(kw)
латвийски: ^(lv)
латински: ^(la)
литовски: ^(lt)
люксембургски: ^(lb)
малайски: ^(ms)

маори: ^(mi)
немски: ^(de)
норвежки: ^(no)
персийски: ^(fa)
полски: ^(pl)
португалски: ^(pt)
румънски: ^(ro)
руски: мэр^(ru)
самоански: ^(sm)
сингалски: ^(si)
словашки: ^(sk)
словенски: ^(sl)
сръбски: ^(sr)
тагалог: ^(tl)
тайландски: ^(th)
турски: ^(tr)
украински: ^(uk)
унгарски: ^(hu)
урду: ^(ur)
фински: ^(fi)
френски: ^(fr)
фрисийски: ^(fy)
хавайски: ^(haw)
хинди: ^(hi)
холандски: ^(nl)
хърватски: ^(hr)
чешки: ^(cs)
шведски: ^(sv)
шотландски: ^(sco)
японски: ^(ja)

Синоними

Сродни думи

Производни думи