клюн

Български

клюн ±

ед.ч.		клюн
	непълен член	клю·на
	пълен член	клю·нът
мн.ч.		клю·но·ве
	членувано	клю·но·ве·те
бройна форма		клю·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Предната част на главата на птица; уста на птица.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: beak арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: nokk иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: клюн словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: кљун тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

човка, гага

Надсловия

части от тялото

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}