клауза

клауза (български)

клауза ±

ед.ч.		кла·у·за
	членувано	кла·у·за·та
мн.ч.		кла·у·зи
	членувано	кла·у·зи·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Отделен член, уговорка в договор.

Етимология

средновековно латински clausa от clausus минало причастие от claudo — затварям

Превод

английски: clause арабски: بند арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: ρήτρα датски: klausul есперанто: klaŭzo естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: cláusula италиански: clausola китайски: 短句 корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Klausel норвежки: [[]] персийски: ماده полски: [[]] португалски: cláusula румънски: clauzã руски: статья словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: klauzula, klauza, član тайландски: [[]] турски: madde унгарски: cikkely фински: lause френски: clause, disposition холандски: clausule, voorwaarde хърватски: [[]] чешки: klauzule шведски: klausul японски: [[]]

Синоними

• уговорка, условие
• параграф, пункт
• точка, член
• положение, постановление