кисел

кисел (български)

кисел ± — словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		ки·сел
		непълен член	ки·се·лия
		пълен член	ки·се·ли·ят
	ж. р.		ки·се·ла
		членувано	ки·се·ла·та
	ср. р.		ки·се·ло
		членувано	ки·се·ло·то
мн. ч.			ки·се·ли
		членувано	ки·се·ли·те

Прилагателно име, тип 76

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Етимология

старобълг. кыселъ „младо, кисело вино“ < слав. *kyselъ < *kysati: латв. kūsāt „бълбукам“, санскр. kváthant- „бълбукащ“, гот. hʷaʮo „пяна“, лат. cāseus „сирене“

Превод

английски: sour (→ en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: кислый (→ ru) словашки: kislý (→ sk) словенски: [[]] сръбски: кисео (→ sr) тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: kiseo (→ hr) чешки: kiselý (→ cs) шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• сърдит, без настроение, намусен, навъсен, нацупен, намръщен, раздразнителен, зъл, лют, горчив, суров
• вкиснал, прокиснал, рязък
• груб, невъзпитан
• начумерен, в лошо настроение
• ядосан, сръдлив
• недоволен, раздразнен, комуто е крив светът
• опак, свадлив
• сприхав, капризен
• тръпчив, стипчив, резлив