кисел
Облик
кисел (български)
| ед. ч. | м. р. | ки·сел | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ки·се·лия | ||
| пълен член | ки·се·ли·ят | ||
| ж. р. | ки·се·ла | ||
| членувано | ки·се·ла·та | ||
| ср. р. | ки·се·ло | ||
| членувано | ки·се·ло·то | ||
| мн. ч. | ки·се·ли | ||
| членувано | ки·се·ли·те | ||
Прилагателно име, тип 76
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
старобълг. кыселъ „младо, кисело вино“ < слав. *kyselъ < *kysati: латв. kūsāt „бълбукам“, санскр. kváthant- „бълбукащ“, гот. hʷaʮo „пяна“, лат. cāseus „сирене“
Фразеологични изрази
Синоними
- сърдит, без настроение, намусен, навъсен, нацупен, намръщен, раздразнителен, зъл, лют, горчив, суров
- вкиснал, прокиснал, рязък
- груб, невъзпитан
- начумерен, в лошо настроение
- ядосан, сръдлив
- недоволен, раздразнен, комуто е крив светът
- опак, свадлив
- сприхав, капризен
- тръпчив, стипчив, резлив
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|