кеф
Облик
кеф (български)
ед.ч. | кеф | |
---|---|---|
непълен член | ке·фа | |
пълен член | ке·фът | |
мн.ч. | ке·фо·ве | |
членувано | ке·фо·ве·те | |
бройна форма | ке·фа | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Като определение: Забавно, интересно, приятно прекарано време.
- Като съществително: Забавление, парти, купон.
Етимология
1. Арабизъм.
Фразеологични изрази
Беше/излезе голям кеф...
Превод
|
|