кашкавал
Облик
кашкавал (български)
| ед.ч. | каш·ка·вал | |
|---|---|---|
| непълен член | каш·ка·ва·ла | |
| пълен член | каш·ка·ва·лът | |
| мн.ч. | каш·ка·ва·ли | |
| членувано | каш·ка·ва·ли·те | |
| бройна форма | каш·ка·ва·ла | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
- Твърдо млечно призвведение с жълт или златист цвят.
Етимология
„вид твърдо овче сирене на пити“ (1835 г.) През рум. caşcaval или нгр. κασκαβάλι от итал. диал. cascaval = caciocavallo „вид сирене“, което произлиза от лат. cāseus caballī „конско сирене“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними