катун
Облик
катун (български)
ед.ч. | ка·тун | |
---|---|---|
непълен член | ка·ту·на | |
пълен член | ка·ту·нът | |
мн.ч. | ка·ту·ни | |
членувано | ка·ту·ни·те | |
бройна форма | ка·ту·на | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
старобълг. катоунъ „палатка, лагер“ (Ман.хр.). Неясна по произход - разпространена е във всички балкански езици: ст.-сръб. катунъ „лагер, чергило“, сръб. катун „лагер“, гр. κατούνα „местообитание, палатка, спалня, въоръжение“, рум. cătun, арум. cătùnă „катун“, алб. katunt „село“ - но без етимология. Окончанието -unъ е славянско. Срв. кавказките форми: абхаз. а-қыҭа [a-kǝta], абаз. kǝt „село“, адиг., кабард. чэт [tʃat] „кошара, конюшня“ (ПАА *kátǝ „село“), осет. диг. кæт [kæt] „конюшня“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|