карначе
Облик
карначе (български)
ед.ч. | кар·на·че | |
---|---|---|
членувано | кар·на·че·то | |
мн.ч. | кар·на·че·та | |
членувано | кар·на·че·та·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип
Вид тънка наденица, често навита на спирала.
Етимология
Образувано с умал. наставка -че от рум. cărnaţ „наденица“ < лат. *carnaceus „месен“, от лат. caro, carnis „месо“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|