капище

капище (български)

капище ±

ед.ч.		ка̀·пи·ще
	членувано	ка·пи·ще·то
мн.ч.		ка·пи·ща
	членувано	ка·пи·ща·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип

Български дохристиянски храм.

Етимология

старобълг. капиште τέμενος, βώμος, εἴδωλον, ἄγαλμα, στήλη „храм, олтар, идол, паметник“ (Супр., Григ. Наз. ХІ в., Месецослов ХVІ в., Златоуст), производна на капь εἰκών, ἄγαλμα „образ, статуя“ (Супр., Хом. ХІІІ в.), заета от прабълг. *käp ~ чуваш. кап „образ“, старотюрк. kep „образ“, от пратюрк. *gēp „образ“. Заета в унг. kép „картина, образ“.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]