кандило
Облик
кандило (български)
ед.ч. | кан·ди·ло | |
---|---|---|
членувано | кан·ди·ло·то | |
мн.ч. | кан·ди·ла | |
членувано | кан·ди·ла·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип
Обредно пособие във формата на чашка пълна с течна мазнина - олио или зехтин и фитил, чрез който мазнината изгаря, използващо се широко в православните храмове и в домашния молитвен живот на вярващите християни. Кандилото е светилник, който се поставя пред икони в знак на почит. В някои храмове кандило се поставя и пред изображенията на покойници. Запалването на кандило има значението едновременно на молитва и на жертвоприношение. Често думата "кандило" се бърка с "кадило" или "кадилница" - прибор в православното богослужение и християнски бит за принасяне на "кадилна жертва" - тамян смесен с благоухания.
Етимология
Старобълг. канъдило (Супрасъл. сб.) < средногръц. κανδήλα, κάνδηλον „светилник“ < лат. саndēlа.
Фразеологични изрази
Превод
|
|