йога

йога (български)

йога ±

ед.ч.		йо·га
	членувано	йо·га·та
мн.ч.		йо·ги
	членувано	йо·ги·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Древноиндийско религиозно-мистично учение, възникнало през IV — II в. пр. н. е., което чрез специални упражнения цели самовглъбяване и съединяване на човека с натурата.
2. Комплекс от телесни пози, дишане и умствено съсредоточаване, който сега се прилага предимно с лечебна цел.
3. Последовател на това учение; йогист.

Превод

английски: yoga (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Yoga (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: yoga (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]