йога

йога (български)

йога ±

ед.ч.		йо·га
	членувано	йо·га·та
мн.ч.		йо·ги
	членувано	йо·ги·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Древноиндийско религиозно-мистично учение, възникнало през IV — II в. пр. н. е., което чрез специални упражнения цели самовглъбяване и съединяване на човека с натурата.
2. Комплекс от телесни пози, дишане и умствено съсредоточаване, който сега се прилага предимно с лечебна цел.
3. Последовател на това учение; йогист.

Превод

английски: yoga (en) испански: yoga италиански: yoga

немски: Yoga (de) руски: йога турски: yoga (tr) френски: yoga