исполин

исполин (български)

исполин ±

ед.ч.		ис·по·лин
	непълен член	ис·по·ли·на
	пълен член	ис·по·ли·нът
мн.ч.		ис·по·ли·ни
	членувано	ис·по·ли·ни·те
бройна форма		ис·по·ли·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Човек или животно с необичайно голям ръст, великан.

Етимология

Книжовна заемка от старобълг. исполинъ γίγας (Син. пс., Син. мол., Сим. сб. - 1073 г.), старобълг. споловъ γίγας (Супр.). Свързано е с името на сарматско племе в района на Крим и Южна Русия, Satarcheos Spalaeos (Плиний), от гр. Σπήλαιοι „пещерни жители“.

Превод

английски: giant, colossus испански: coloso италиански: colosso

немски: der Gigant, der Hüne руски: гига́нт френски: [[]]

Синоними

• великан

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.