исполин
Облик
исполин (български)
ед.ч. | ис·по·лин | |
---|---|---|
непълен член | ис·по·ли·на | |
пълен член | ис·по·ли·нът | |
мн.ч. | ис·по·ли·ни | |
членувано | ис·по·ли·ни·те | |
бройна форма | ис·по·ли·на | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Човек или животно с необичайно голям ръст, великан.
Етимология
Книжовна заемка от старобълг. исполинъ γίγας (Син. пс., Син. мол., Сим. сб. - 1073 г.), старобълг. споловъ γίγας (Супр.). Свързано е с името на сарматско племе в района на Крим и Южна Русия, Satarcheos Spalaeos (Плиний), от гр. Σπήλαιοι „пещерни жители“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|