ирония

ирония (български)

ирония ±

ед.ч.		иро·ния
	членувано	иро·ни·я·та
мн.ч.		иро·нии
	членувано	иро·ни·и·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 47

1. Тънка подигравка.
2. Стилистичен похват, при който подигравателно се твърди противоположното на онова, което се мисли.

Превод

английски: irony (en) испански: ironќa италиански: ironia

немски: Ironie (de) румънски: ironie руски: ирония френски: ironie

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.