интерпретация

Български

интерпретация ±

ед.ч.		инт·ер·п·ретац·ия
	членувано	инте·рп·ре·таци·ята
мн.ч.		ин·те·рп·рет·а·ции
	членувано	интер·пре·та·циите
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 47

1. Тълкуване на смисъла на нещо, обикн. на текст.
2. Изпълнение на художествено или музикално произведение с вложено лично тълкуване.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• тълкование, тълкуване, обяснение, изяснение, разяснение
• коментар, бележка, критика
• превод, предаване, изразяване, изпълнение
• разбиране

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}