интерполация
Облик
интерполация (български)
ед.ч. | ин·тер·по·ла·ция | |
---|---|---|
членувано | ин·тер·по·ла·ци·я·та | |
мн.ч. | ин·тер·по·ла·ции | |
членувано | ин·тер·по·ла·ци·и·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
Процес използван за оценка на междинна стойност на една (зависима) променлива, която е функция на втора (независима) променлива, когато са известни стойностите на зависимата променлива, съответстващи на няколко дискретни стойности на независимата променлива.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|