интерполация

Български

интерполация ±

ед.ч.		ин·тер·по·ла·ция
	членувано	ин·тер·по·ла·ци·я·та
мн.ч.		ин·тер·по·ла·ции
	членувано	ин·тер·по·ла·ци·и·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 47

Процес използван за оценка на междинна стойност на една (зависима) променлива, която е функция на втора (независима) променлива, когато са известни стойностите на зависимата променлива, съответстващи на няколко дискретни стойности на независимата променлива.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

въпрос, запитване