интеркурентен
Облик
интеркурентен (български)
ед. ч. | м. р. | ин·тер·ку·рен·тен | |
---|---|---|---|
непълен член | ин·тер·ку·рен·т·ния | ||
пълен член | ин·тер·ку·рен·т·ни·ят | ||
ж. р. | ин·тер·ку·рен·т·на | ||
членувано | ин·тер·ку·рен·т·на·та | ||
ср. р. | ин·тер·ку·рен·т·но | ||
членувано | ин·тер·ку·рен·т·но·то | ||
мн. ч. | ин·тер·ку·рен·т·ни | ||
членувано | ин·тер·ку·рен·т·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
- мед. Прибавящ се, добавъчен.
Етимология
от лат. "intercurrens"
Фразеологични изрази
"интеркурентно заболяване" – заболяване, което възниква през време на боледуване от друга болест.
Синоними
развиващ се успоредно, повтарящ се, интеркуриращ
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|