инженер
Облик
инженер (български)
ед.ч. | ин·же·нер | |
---|---|---|
непълен член | ин·же·не·ра | |
пълен член | ин·же·не·рът | |
мн.ч. | ин·же·не·ри | |
членувано | ин·же·не·ри·те | |
бройна форма | ин·же·не·ра | |
звателна форма | ин·же·не·ре |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a
Инженерът е специалист с висше техническо образование по приложни науки, който решава конструктивни и технологични проблеми, както и такива по монтажа, експлоатацията и обслужването на машини и съоръжения, транспортни средства, хидротехнически съоръжения, строителство и други. В Западна Европа специалистите с подобно образование и квалификация носят титлата „диплом инженер“.
Етимология
- от латински „ingenium“ - ум.
Фразеологични изрази
Превод
|
|