инжекция
Облик
| ед.ч. | ин·жек·ция | |
|---|---|---|
| членувано | ин·жек·ци·я·та | |
| мн.ч. | ин·жек·ции | |
| членувано | ин·жек·ци·и·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
- Течно лекарство, препарат, дозиран в ампули, който се впръсква чрез спринцовка в човешко или животинско тяло. // Ампула с определено количество течност или лекарството, което се впръсква.
- Разг. Уредът, с който се впръсква лекарството; спринцовка.
- Техн. Впръскване на специален разтвор в зидария, скала и под. за заздравяване.
Етимология
— От лат. iniecto, -onis ‘поставяне, вкарване, впръскване’ през фр. injection.
Фразеологични изрази
◇ Финансова инжекция. Спец. Парична сума (заем, субсидия), предоставена на предприятие и др. в затруднено финансово положение.
Превод
|
|
Синоними