импозантен
Облик
импозантен (български)
| ед. ч. | м. р. | им·по·зан·тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | им·по·зан·т·ния | ||
| пълен член | им·по·зан·т·ни·ят | ||
| ж. р. | им·по·зан·т·на | ||
| членувано | им·по·зан·т·на·та | ||
| ср. р. | им·по·зан·т·но | ||
| членувано | им·по·зан·т·но·то | ||
| мн. ч. | им·по·зан·т·ни | ||
| членувано | им·по·зан·т·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Човек, който чрез визията си всява респект и страхопочитание.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- внушителен, представителен, величествен, грамаден, грандиозен, огромен, монументален, величав
- ефектен, пищен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|