изява

Български

изява ±

ед.ч.		изя·ва
	членувано	изя·ва·та
мн.ч.		изя·ви
	членувано	изя·ви·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Явление, действие, творчество и под., чрез което някой или нещо се изявява.

Превод

английски: expression, eduction гръцки: [[]] испански: [[]] италиански: [[]]

немски: [[]] руски: проявле́ние турски: [[]] френски: [[]]

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.