изходен

изходен (български)

изходен ± — словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		из·хо·ден
		непълен член	из·ход·ния
		пълен член	из·ход·ни·ят
	ж. р.		из·ход·на
		членувано	из·ход·на·та
	ср. р.		из·ход·но
		членувано	из·ход·но·то
мн. ч.			из·ход·ни
		членувано	из·ход·ни·те

Прилагателно име, тип 79

1. През който се излиза, който служи за изход. изходна врата.
2. От който се тръгва или започва някаква работа, действие, който е в основата на някакво производство, развитие и пр. изходен пункт. изходна позиция. изходни суровини.
3. Който е свързан с излизане от някъде. Изходна виза.

Синоними

начален, инициален, първоначален, отправен

Превод

английски: starting en, initial en, source en, outlet en (attr.), exit en (attr.) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: выходной ru, исходный ru словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

, неосновна форма

Вид

Oсновна форма

изходя