изумявам
| Сегашно време | изу·мя·вам |
|---|---|
| Мин. св. време | изу·мя·вах |
| Мин. несв. време | изу·мя·вах |
| Повел. наклонение | изу·мя·вай |
| Мин. страд. причастие | изу·мя·ван |
| Мин. деят. св. причастие | изу·мя·вал |
| Мин. деят. несв. причастие | изу·мя·вал |
| Сегашно деят. причастие | изу·мя·ващ |
| Деепричастие | изу·мя·вай·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
Глагол, тип 186, несвършен вид
(класификация — преходен)
- Силно въздействам на някого, като предизвиквам удивление, смайване поради своята необичайност, изключителни качества.
Етимология
Фразеологични изрази
Други думи
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Превод
Преводи
|
|