изумен
изумен (български)
| ед. ч. | м. р. | изу·мен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | изу·ме·ни·я | ||
| пълен член | изу·ме·ни·ят | ||
| ж. р. | изу·ме·на | ||
| членувано | изу·ме·на·та | ||
| ср. р. | изу·ме·но | ||
| членувано | изу·ме·но·то | ||
| мн. ч. | изу·ме·ни | ||
| членувано | изу·ме·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 76
Който е силно учуден, смаян.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Превод
|
|