изтупан
изтупан (български)
| ед. ч. | м. р. | из·ту·пан | |
|---|---|---|---|
| непълен член | из·ту·па·ния | ||
| пълен член | из·ту·па·ни·ят | ||
| ж. р. | из·ту·па·на | ||
| членувано | из·ту·па·на·та | ||
| ср. р. | из·ту·па·но | ||
| членувано | из·ту·па·но·то | ||
| мн. ч. | из·ту·па·ни | ||
| членувано | из·ту·па·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 76
- Жарг. Който е добре, елегантно облечен; издокаран
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|