изтривам
Облик
| Сегашно време | из·т·ри·вам |
|---|---|
| Мин. св. време | из·т·ри·вах |
| Мин. несв. време | из·т·ри·вах |
| Повел. наклонение | из·т·ри·вай |
| Мин. страд. причастие | из·т·ри·ван |
| Мин. деят. св. причастие | из·т·ри·вал |
| Мин. деят. несв. причастие | из·т·ри·вал |
| Сегашно деят. причастие | из·т·ри·ващ |
| Деепричастие | из·т·ри·вай·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
Глагол, тип 186, несвършен вид
(класификация — преходен)
- Чрез триене почиствам, заличавам, изсушавам.
- Изхабявам, износвам, протривам.
- Прен: Заличавам, премахвам от мисли, памет, съзнание.[1]
изтривам се/изтрия се. 1. — Изхабявам се, износвам се, заличавам се. Ръкавите ми са се изтрили. Боята се е изтрила от дъждовете. 2. Заличавам се в памет, съзнание. Спомените му от детството се бяха изтрили.
Етимология
Фразеологични изрази
Производни думи
Превод
|
|
| Сегашно време | из·т·ри·вам |
|---|---|
| Мин. св. време | из·т·ри·вах |
| Мин. несв. време | из·т·ри·вах |
| Повел. наклонение | из·т·ри·вай |
| Мин. страд. причастие | из·т·ри·ван |
| Мин. деят. св. причастие | из·т·ри·вал |
| Мин. деят. несв. причастие | из·т·ри·вал |
| Сегашно деят. причастие | из·т·ри·ващ |
| Деепричастие | из·т·ри·вай·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
Глагол, тип 186, несвършен вид
(класификация — непреходен)
- Изхабявам се, износвам се, заличавам се.
- Заличавам се в памет, съзнание.
Етимология
Фразеологични изрази
изтривам се
Превод
|
|