изток
Облик
изток (български)
ед.ч. | из·ток | |
---|---|---|
непълен член | из·то·ка | |
пълен член | из·то·кът | |
мн.ч. | — | |
членувано | — | |
бройна форма | — | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 40a
Една от четирите посоки на света, от която изгрява слънцето, противоположна на запад. Според компаса е на 90 градуса. На картите е отдясно.
Етимология
старобълг. въстокъ (Супр.) е калка на гр. ἀνατολή „изток“. рус. восток е старобълг. заемка.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- изгрев
- източни страни