изречение

Български

изречение ±

ед.ч.		из·ре·че·ние
	членувано	из·ре·че·ни·е·то
мн.ч.		из·ре·че·ния
	членувано	из·ре·че·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

Изречение е най-кратката комуникативна езикова единица, граматически оформена, която се характеризира с предикативност и интонация на съобщение.

Превод

Преводи

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: πρόταση датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Satz норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: virke френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

фраза, израз, период