изпражнение
Облик
изпражнение (български)
ед.ч. | из·п·раж·не·ние | |
---|---|---|
членувано | из·п·раж·не·ни·е·то | |
мн.ч. | из·п·раж·не·ния | |
членувано | из·п·раж·не·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
- Непотребни вещества, които се изхвърлят през задния проход на човек или животно.
- само ед. остар. Отделяне на изпражнения.
Етимология
От рус. испражнение.
Фразеологични изрази
Превод
|
|