излишък

излишък (български)

излишък ±

ед.ч.		из·ли·шък
	непълен член	из·ли·шъ·ка
	пълен член	из·ли·шъ·кът
мн.ч.		из·ли·шъ·ци
	членувано	из·ли·шъ·ци·те
бройна форма		из·ли·шъ·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Което е в повече от необходимото.

Превод

английски: surplus, excess, superfluity арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: πλεόνασμα датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: sobra, excedente, exceso италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die überfülle, der überfluß норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: излишек (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• остатък
• придатък, придобивка, притурка, добавка, допълнение
• обилие, изобилие, плодородие, излишество, разточителство
• пищност