излет
Облик
излет (български)
ед.ч. | из·лет | |
---|---|---|
непълен член | из·ле·та | |
пълен член | из·ле·тът | |
мн.ч. | из·ле·ти | |
членувано | из·ле·ти·те | |
бройна форма | из·ле·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- "разходка сред природата, излизане извън селище"
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
екскурзия, разходка, обиколка, пътуване
Сродни думи
Производни думи
излетач "турист" м. Ваз. 1901; излетен прил., излетник м.,