излежавам
Облик
излежавам (български)
| Сегашно време | из·ле·жа·вам |
|---|---|
| Мин. св. време | из·ле·жа·вах |
| Мин. несв. време | из·ле·жа·вах |
| Повел. наклонение | из·ле·жа·вай |
| Мин. страд. причастие | из·ле·жа·ван |
| Мин. деят. св. причастие | из·ле·жа·вал |
| Мин. деят. несв. причастие | из·ле·жа·вал |
| Сегашно деят. причастие | из·ле·жа·ващ |
| Деепричастие | из·ле·жа·вай·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
Глагол, тип 186, несвършен вид
(класификация — преходен)
- Изтърпявам, понасям наказание в затвор.
Етимология
Фразеологични изрази
излежавам се - не ми се става от леглото
Превод
|